Въздействието от впечатленията в ранното детство се проявяват не само в душевната сфера. То прониква и в телесната сфера. Може би най-показателните случаи от този род са децата, възпитани от животни. “Вълчите деца” от Миднапур, намерени през 1920 г. от протестантския мисионер Дж.Е.Л.Сингх, били приблизително на две и осем години. Те притежавали ред своеобразни особености: ”Резците им били по-дълги и остри отколкото са обикновено у другите хора. Устната кухина била с кърваво-червен цвят. Децата можели да стоят на колене на пода, но не можели да стоят прави. Техните коленни и тазобедрени стави не били приспособени за това…Очите им били почти кръгли. През деня им било трудно да се борят със съня, но през нощта, около дванадесет часа, техните очи се отваряли широко и светели в тъмното като у котките и кучетата. Децата виждали далеч по-добре през нощта. Когато миришели нещо, месестите им ноздри се движели….Ръцете им били дълги и мускулести, висели почти до коленете им и свидетелствали за сила и ловкост. Китките на ръцете били сравнително по-дълги от обичайното, пръстите и ноктите на краката били подгънати навътре. Децата приемали храната с кучешки привички. Те спели на земята, свити на кълбо в някой ъгъл. Не показвали никакъв страх от тъмното, но се бояли от светлината и огъня”. (Сингх Дж.Е.Л. “Вълчите деца” от Миднапур. – Хайделберг, 1964 г.). Децата били хванати и настанени в мисионерски пункт, къдета за тях се грижели и ги възпитавали. По-малката (те били момичета) умряла година след като я хванали, по-голямата преживяла още девет години. Научила около петдесет думи и проявявала към края на живота си явни признаци на интелект и съзряващи душевни способности.
Достатъчен е един такъв пример, за да се разбере особено ясно силата на психическото въздействие , съпровождащо ранните впечатления на детството. Разбира се, когато децата се възпитават от хора, физиологичните особености, проявяващи се у тях в следствие на тези впечатления (в противоположност на наследствените предпоставки) се забелязват далеч по-малко. Но ги има. Рудолф Щайнер подчертава, че органите на човешкото тяло се формират по определен начин до седмата година от живота: “После тялото израства, но по-нататък то се основава на вече изработените по-рано форми… В навечерието на раждането природата се грижи за правилната среда за обитаване на физическото тяло на човека. Подобно на това възпитателя е длъжен да се погрижи за създаване на правилно физическо обкръжение за детето веднага след раждането.
Детето подражава на това, което става в неговото обкръжение и в хода на подражанието неговите физически органи придобиват бъдещите си форми. Нужно е понятието “окръжаваща среда” да се разглежда колкото си може по-широко. Към нея се отнася всичко, което става около детето, което може да се възприеме с неговите чувства, което от близко лежащото пространство въздейства на неговите духовни сили. Това са също така всички постъпки, достъпни за неговия поглед – морални или аморални, разумни или глупави.
Ако здравото зрение се заработва, когато в обкръжението на детето се привнасят цветови и светлинни съотношения, то физическите предпоставки за здраво морално чувство се формират в мозъка и в кръвта, ако детето вижда в своето обкръжение морални постъпки. Ако до седемгодишната си възраст то вижда около себе си глупави постъпки, то неговият мозък придобива такива форми, които в последващия живот ще го направят способен само на глупости” (“Възпитание на детето”).
По-рано, когато значението на първите детски впечатления още съвсем не беше общопризнато, това изказване на Рудолф Щайнер би изглеждало напълно недостоверно. Но в последните десетилетия от изследователите и възпитателите бе събран много богат материал по тази тема, който потвърждава нарисувания образ на детето като “единен орган на чувствата”.
Из книгата „Възпитание към свобода” – Франс Карлгрин
Превод от руски: Г. Трифонова