fbpx

Усещане за собственото “Аз” при детето

Нерядко се случва, поведението на детето през третата година силно да се промени. Знаем, че малките деца охотно говорят за себе си в трето лице: “Карл иска още сладко”,”На Ана й е мъчно”. По-късно използват за обозначаване на самите себе си думата “Аз”. Селма Фрайберг подчертава, че за американските деца този момент настъпва обикновено около две години и половина. Рудолф Щайнер описва по следния начин причините, лежащи в основата на това понякога наистина загадъчно преобразяване.

Усещането за самия себе си като за “Аз” се превръща в дълбоко съкровен момент , който някои деца запомнят драматично. Малко момиченце, извършващо това откритие крещи: “Аз – това съм аз, Аз – това съм аз!”.Във всяка страна ще срещнете хора, способни да опишат подобно събитие в своя живот. Може би най-яркото принадлежи на перото на поета Жан Пол: “Веднаж, сутринта, аз, още като съвсем малко дете, стоях пред вратата на дома и гледах наляво, към касата на вратата, когато изведнъж във вътрешния ми поглед удари като мълния от небето и от тогава застина като вечно сияние: аз – това съм Аз! Тогава моето Аз за първи път видя самия себе си и се запомни завинаги. Едва ли мога да се страхувам от фалшификация от страна на паметта ми, тъй като е неподвластно чужд разказ да привнесе добавки в такова преживяване във случай от миналото: то е светая светих за човека.”

Това, което се случва прилича на капсула: една част свръхсетивни сили, обезпечаващи ранната връзка със свърхсетивните светове се отделя, става “вътрешен свят” и обезпечава възможността за “Аз-преживявания”.

Детето може да стане понякога раздразнително и своенравно, да започне да проявява характер и с някакво лукавство да произнася думата “не”; за родителите то изведнъж се оказва ново същество – така детето встъпва във възраст, когато противоречи на всичко.

Да си спомним думите от първа книга на пророк Мойсей: “Човек за пръв път вкуси плодовете от дървото на познанието и вратата на рая завинаги се затвори пред него”. Но не до края, засега тя все още не е заключена.

Из книгата „Възпитание към свобода” – Франс Карлгрин

Превод от руски: Г. Трифонова

2018-07-29T23:58:24+00:00