Времето, което детето преживява от раждането до седмата си година Рудолф Щайнер нарича “възрастта на подражанието”. Той иска да обърне особено внимание на възпитателите върху това, че думите, които те казват на детето – предупреждения, обяснения и други изказвания, обърнати към техния разум – или играят ограничена роля, или не играят въобще никаква роля в сравнение с предметния свят или реалните действия на хората. Децата са твърде възприемчиви към външните прояви в поведението на другите хора, особено към жестовете. Например жестовете, съпровождащи речта на разгневения възрастен, им правят много по-силно впечатление, отколкото съдържанието на самите думи.
Трудно е да се намери у Щайнер по-точно съждение от това в лекцията, изнесена на 13 август 1924 г.: “Вие можете да говорите с детето колкото искате, можете колкото искате да го учите, но всичко това е напразно. Важно е какви сте самите вие – добри ли сте, проявявате ли доброта в своите постъпки или сте зли, раздразнителни и демонстрирате това в своето поведение. Накратко, всичко, което правите, се възприема от детето и продължава да съществува в него. И това е главното. Детето е като единен орган на чувствата, реагиращ на всички впечатления, възникващи у него от конкретния човек. Ето защо не бива да се разчита на това, че то може да различи доброто от лошото. Трябва винаги да се помни – всичко, което става в непосредственото обкръжение на детето, се преобразува в него в дух, душа и тяло. Неговото здраве и развиващите се наклонности зависят от това, как се държат неговите близки”. Рудолф Щайнер е един от първите педагози, които съумяха да покажат какво решаващо въздействие могат да оказват първите години от живота на цялото следващо вътрешно развитие на човека. От тогава постоянно нараства интереса на лекари, психолози и учители, а в наши дни особено на привържениците на предучилищната дидактика към изучаването на тази възраст и нейните възможности.
Из книгата „Възпитание към свобода” – Франс Карлгрин
Превод от руски: Г. Трифонова