Творческата фантазия е една от най-важните вътрешни способности, които притежава възрастният. Не случайно големите американски проми индустриалци поръчаха на психолозите да разработят точни методики за тестване, позволяващи в процеса на приемане на работа на нови сътрудници да намират именно това качество. Но фантазия е нужна не само за да се постигне прогрес в промишлеността, тя е нужна и в ежедневния живот. Човек, лишен от фантазия, лесно се оказва във властта на други хора. Той не може самостоятелно да намери свой път в живота, лишен е от идеи и инициативи. Такъв човек не е свободен.
Какво е това “творческа фантазия”? Съществуващите определения дават малко за разбирането на тази способност на човека, с начало в самата дълбочина на неговото същество и водеща го към най-великите достижения. Именно от фантазията човек черпи сили за преодоляване на всичко това, което е и, чрез своята собствена дейност, за достигане на това, което ще бъде. По такъв начин фантазията е насочена към бъдещето, и макар че “се приспособява” към съществуващата действителност, строи проекти за нейното преобразуване.
Способността да фантазираш е онзи фундамент, който или се поставя, или се разрушава в ранното детство. У децата, като у хората на изкуството, фантазията е в повече. Истинските артисти от различни сфери на творчеството съхраняват в себе си спонтанната енергия, която е характерна и за здравите деца. Но често се случва възрастните, под натиска на тривиалността на битието и във вечен бяг след успеха, да загубят тази скъпоценна зестра, а заедно с това – и своята жизнена енергия и желание да се трудят.
Родители, стремящи се да развият у своите деца фантазия и способност да я изразяват, могат не само по различен начин да им помогнат, но и без да забележат това, да унищожат самия източник на фантазията.
Какво могат да направят родителите
Новороденото няма потребност да бъде “творческо”. Съвсем малките деца още не могат да използват заложените в тях изразни средства. Първите опити започват да се правят между две и три години.
Дайте на детето тебешир, разположете на масата молив и хартия, разстелете на пода опаковъчна хартия, прикрепете я на вратата или на стената и вие ще видите началото на проява на неговата воля, непреодолима потребност да направи движенията видими. Изходен мотив за това винаги има – това е като зараждащ се вихър, всеки път ново начало на света на детето.
Когато детето се учи да ходи, да бяга, да скача, да подскача, в неговите движения изведнъж се появяват и първите грациозни пируети. Възрастните се радват на това, което се е получило, а детето сякаш попива тази радост, което способства развитието на неговото творчество. (Само че не бива никога да се показва как трябва да се рисува – не трябва да натрапваме нашите клиширани образи, например на човек и къща). Ето детето седи в своето креватче и нещо си бърбори. Едно прекрасно утро то ще изпее своята първа проста монотонна мелодия, клатейки се в нейния такт, почти без да излиза от границите на пентатоничната гама от пет ноти. Ако родителите разберат колко са важни за детето тези душевни прояви, то изразите на родителска радост и внимание биха го окрилили, а ако те сами могат понякога да посвирят на флейта, арфа или пиано, то децата ще започнат да танцуват . Този, който никога не е виждал с каква страст малките деца могат да танцуват, не подозира колко силно е развито тяхното чувство за ритъм.
Вместо играчки, които просто издават шум, по-добре би било да дадем на детето малка глинена свирка (в Швеция ги наричат глинени кукувички), а може би и ксилофон (по-добре с мек и ”закръглен” звук). Сега на него са му необходими в изобилие стихове, песни, игри и приказки.
Из книгата „Възпитание към свобода” – Франс Карлгрин
Превод от руски: Г. Трифонова