Обучението в т.н. епохи е съществен елемент на педагогиката Щайнер. Това означава, че в продължение на 3-6 седмици по 2 часа всеки ден има занятия по един основен предмет, напр. математика, роден език или история. Останалите часове за деня са чужди езици, изкуство, евритмия. Така вниманието се съсредоточава и задълбочава върху един основен предмет, което дава възможност за цялостно и трайно свързване с него, за развиване на задълбочен интерес . След съответното за дадената възраст „засищане”, основният предмет се сменя. За него настъпва необходимото за невидимата вътрешна работа забравяне. На следващата година в епохата на същия основен предмет с него се работи на ново ниво. При ежедневното сменяне на няколко основни предмета учениците не могат да се свържат със съответното учебно съдържание и да развият задълбочен и траен интерес. Защото не временните знания и някои спорадични умения би трябвало да са цел на обучението, а формирането и развиването на индивидуалните качества и способности на личността на ученика, на бъдещия човек.
Друга много съществена характеристика на тази педагогика са нагласата и настроението, с които работи възпитателят-учител. Той не „упражнява” професията, а я твори. Класният учител е универсална, енциклопедична личност. Той преподава основните предмети от 1-ви до 8-ми клас, без да следва шаблони и стандарти. Учебното съдържание е съобразено със съответната възраст, но учебниците се създават в процеса на работата със самите ученици. Методиката следва основните принципи на възпитателното изкуство, но се сътворява наново и наново от всеки един педагог в зависимост от конкретния клас. Това е нелека, изключително творческа и отговорна задача. Затова валдорфските учители стават такива по силата на дълбок и силен импулс, подготвят се дълго, много сериозно и съзнателно, водени от основния принцип: „Детето трябва да се приема с благоговение, да се възпитава в любов и да се пуска на свобода.” От това произтича и огромната им отговорност, която те носят обаче не като товар, а с благодарност. Затова работата им е изпълнена с ведрост, със спокойствие и увереност, които се предават и на възпитаниците им.
Свободни хора могат да се формират от свободни личности. Затова валдорфското образование е свободно, т.е. поверено на съзнателността и отговорността на учителите. Училищата Щайнер се самоуправляват от учителската колегия. При едно свободно образование, проникнато от съзнание за отговорността на педагозите няма нужда от контрол и бюрокрация. На ежеседмичните учителски конференции се решават всички въпроси, касаещи живота на училището, но се отделя и специално внимание на децата с някакви проблеми. Всички солидарно се включват в решаването им. Водещо е не наказанието, а желанието да се помогне на съответното дете. И колкото и странно да изглежда, след като цялата колегия се ангажира с любов и внимание към „проблемното” дете, то преживява положителна промяна.
Третата страна във възпитанието и обучението на децата – родителите – също участва съзнателно и активно в този процес, сътрудничейки си с педагозите. Приемните разговори, редовните родителски срещи, посещението по домовете, създаването на съответните домашни условия, участието на родителите в многобройните училищни празници и инициативи не са нещо спорадично, показно и формално, а са неразделна част от живота на училището. Така и самите родители понякога могат да научат много неща за себе си, за децата си и за социалното общуване.
Обстановката в Щайнеровите детски градини и училища е изключително уютна. Мебели от естествени материали, меки лазурни цветове на помещенията (различни за всеки клас), играчки и учебни пособия от природни материали, почти домашна обстановка както в сградата, така и в двора – всичко това създава у децата чувството за сигурност, защитеност и комфорт. А и самите те участват ежедневно в поддържането на реда и хигиената. Така развиват способност за социално общуване и чувство на отговорност за средата, в която живеят и работят. Излетите и екскурзиите имат също за цел да възпитават и развиват определени личностни качества, екологично съзнание или практическо обучение по даден предмет, напр. геология. Те се планират и организират с участието на самите ученици и някои родители. Така в триединството деца – родители – педагози се формират бъдещите граждани на света.
Проблемите на обществото не могат да се решават с временни, често формално провеждани реформи. Обществото се формира от отделните личности. Ако тези личности се възпитават и учат от най-ранна възраст така, че да развият в максимална степен най-добрите си заложби, ще възникне здраво, жизнеспособно общество, където всеки един човек ще бъде ценена и уважавана индивидуалност, която по силата на високо развито чувство за доброволност, морал и отговорност. дава на останалите това, на което е способна. За постигането на този идел са необходими много усилия и време. Но за да се формира обществото, което съответства и е необходимо на бъдещето развитие на света и човечеството, изграждането на основите му трябва да започне днес. И сигурно не е случайно, че след промените през 1989 г. валдорфски инициативи възникнаха във всички бивши социалистически страни. През последните 18 години в тях се създадоха над 90 валдорфски училища, стотици детски градини и много лечебно-педагогически и социални институции. Само в Румъния има над 10 училища Щайнер и близо 40 детско-градински групи, които са равнопоставена част от държавните образователни стандарти. В някои източноевропейски страни валдорфската педагогика присъства и в академичните програми на университетите. Свободното образование е една от най-важните характеристики на съвременна Европа. А България също – вече и официално – е в Европейската общност.
автор: Величка Йорданова