Детето играе на това, от което има нужда да играе. Чрез играта то дава израз на своите възприятия и преживявания и ги прави свой собствен опит. Играта е свързана с радостта, тя е най-естественото нещо за едно дете. Когато дадено дете е болно, първото нещо, което се забелязва е, че на него не му се играе.

В днешно време децата имат все по-малко време за игра. Някога играта е била израз на живото детство. Днес тя се превръща в инструмент за педагогическа работа. Играта има оздравяващ ефект върху децата, затова в детската градина й се отделят много време и внимание. В играта си детето имитира работата и дейностите на възрастните. То научава всичко, което светът му предлага, ако му дадем необходимото пространство и подходящи материали за игра.

Детето е един сетивен орган. То улавя и преживява всичко, което се случва в неговото обкръжение. Ако детето живее в подходяща среда, ако има сигурност и любов, то може да учи, без ние да го учим.

Малкото дете имитира всички движения, дори мислите и чувствата на възрастния. Затова е добре всеки от нас да помисли за отговорността, която носи, заставайки пред едно дете. Трябва да го възпитаваме чрез конкретни действия. За да бъдем достоен пример за подражание от страна на децата, ние трябва да сме съзнателни за нашето поведение. В детската градина учителят възпитава не чрез обяснения или морализиране, а чрез мислите, чувствата, действията си, т.е. чрез личността си.