Може ли да избегнем забраните?

Съществуват различни мотиви, заради които ние си позволяваме необмислено да се набъркваме в живота на детето.

В нашият не съвсем прост всекидневен живот често ни се налага да си имаме работа с крехки или даже с опасни неща. Как да предотвратим опитите на малчугана да дръпне покривката от масата, да свали книгата от лавицата, да запали клечка кибрит, угарка или да задвижи колата, ако случайно сме оставили ключа в стартера?

В наши дни не само психолозите знаят, че постоянните забрани и предпазвания могат да заглушат, а в редица случаи завинаги да парализират инициативата на детето. Разбира се, трябва да се вземат мерки за сигурност: да се закрият контактите с предпазни капачета, по възможност да се приберат далече от очите на детето всички крехки и опасни предмети. Но и по такъв начин не е възможно напълно да избегнем риска; освен това ние бихме превърнали в беден и неестествен живота в дома, отдалечавайки зад предела на достигане от детето на всички неподходящи за него предмети. Но би било непростимо и да позволим на децата да правят каквото си искат с всички предмети.

Учителят от валдорфско училище Ерик Хаберт привежда в своята книга “Наказанието в самовъзпитанието и възпитанието на децата” пример за това, как трябва да се избира стратегия на поведение, съответстваща на определен стадий от развитието на детето. Така, за да не се изгори детето на запалената печка, “няколко седмици преди да я запалим, играем с детето на проста игра, която често повтаряме: възрастния доближава длан до печката, бързо се отдръпва, изобразявайки ужас, но без да докосва печката.”Ох! Пари! Не пипай!” Детето повтаря отново и отново, копирайки цялата сценка с възрастния, докато, накрая, страха от печката не се превърне в разбиращ се от само себе си навик”.

Такива предпазни игри може да се измислят до безкрай. Но имаме ли достатъчно време за това?

Из книгата „Възпитание към свобода” – Франс Карлгрин

Превод от руски: Г. Трифонова

2018-07-29T23:54:00+00:00