Малко вещи, но много фантазия (част II)

Няма нужда от излишни вещи

Едно от най-важните правила е да не даваме на децата твърде много вещи, преди всичко напълно “готови”.

Защо?

Нашето време може да се определи като “епохата на вехториите”. Промишленият процес създава напълно готови предмети, които могат да се използват целенасочено. Но природата на детето е такава, че на него бързо му омръзва играчката, която може да се употребява само по един определен начин и с една определена цел.

Да приведем пример от практиката. По волята на съда, три деца на възраст седем, десет и дванадесет години заминали за дълго време на едно място, където имали малко приятели за игра, малко играчки, но богата природа. “Преживели” всичко, което може да се извлече от донесените със себе си играчки, те решили да си направят магазин. Схлупена барачка за инструменти станала зала на магазина, две дъски и маса без един крак служели за лавици, големи кръгли камъни – за самуни хляб, малки камъчета – за боб и леща, а празни консервени кутии с етикети се построили в редици от стока. Листа с различна форма се продавали за салата и се купували за пари, направени от късчета хартия с надписи. В бившата пералня било направено още едно предприятие – дамски фризьорски салон. Заедно с това в живота на децата постоянно в голямо разнообразие се редували игри: “Криеница”, “Третият е излишен”, игри с топка. Възрастните също вземали участие в тях. Децата отказвали да ходят на походи, повече им харесвало да си стоят в къщи и да си играят.

Няма съмнение, че тлас в развитието на тяхната изобретателност дал тъкмо недостигът на играчки. Да бъдем откровени, макар че това няма да се понрави на производителите на играчки: Силата на въображението у малките деца би се развивала по-добре, ако в тяхната среда няма други играчки, освен лодчици от дървена кора, крави от шишарки, и направени ръчно (от дърво или тъкани и вълна) примитивни кукли. Но в индустриално развита страна такъв възпитателен принцип е утопия. Всички родители, които биха искали да го следват, скоро ще забележат, че всичките им планове систематически се разрушават от милите, искрено благожелателни баби и дядовци, лели и чичовци, братовчеди и братовчедки, а така също и от приятели, които, идвайки на гости, донасят като подарък поне пластмасова играчка, и от приятели по игра – щастливи притежатели на още по-големи количества от подобни съкровища – които с удоволствие се хвалят с наскоро придобити вещи. При това е важно, родителите да подаряват на децата играчки обмислено и с избор, така че те да им служат дълго и да не сковават фантазията им.

Какво може да направи детската градина

Добър помощник в това може да стане детската градина. Към повечето валдорфски училища има и детски градини. В последно време, най-вече в Германия, всички нови училища , в които се прилагат принципите на педагогиката на Щайнер се откриват преди всичко там, където родителите са “подготвени” за такова училище от детската градина.

В детската градина се използват минимално малко готови предмети. Разбира се, там има моливи, тебешири, бои, четки и глина за моделиране и, разбира се, красиви столове, маси и малко красиви играчки. Но преди всичко там има камъни, раковини, всевъзможни парчета дърво, забавни клончета и пънчета, разнообразни по форма кубчета от дърводелската работилница. Разбира се, всичко това трябва да бъде много чисто и гладко, така че при игра с предметите детето да не нарани пръстите си. Ето с такива предмети детето може да измисля безкрайно много разни неща.

Разбира се, много важни са също и “истински” вещи, такива, като картини, предмети от глина и украшения, парчета плат, шалове, вълна и прежда, картон и дърво. Особено важни са те във връзка с празниците от годишния цикъл: великденски пиленца и зайчета, адвентски календар, фигурки на дядо Коледа и т.н. но най-важни си остават въображаемите вещи, сякаш възникващи в хода на свободната игра на едно или няколко деца.

Например, децата може да събират ягоди и да правят от тях сладко, да изстискват сок, да готвят различни яденета, да правят, подражавайки на възрастните, различни домашни неща, да се занимават със занаят. Може да строят павилиони и магазини, къщи за едно семейство или многоетажни блокове. От столове, пейки и маси се получават параходи и влакове, коли и дизелови самолети, на които малки компании от пътешественици се отправят в далечни страни, където живеят крокодили, лъвове и слонове. Правят се едновременно тъжни и весели изпращания на гарата или на летището, където чекират багажа, минават митнически контрол, махат на прощаване. Може също да полетят на килим-самолет в страната на приказките, за да се сражават с великани и дракони.

Една възпитателка, работеща в детска градина, измислила да внесе в групата необичаен телефон, приличащ на всичко друго, но не и на истински апарат. Но децата горели от желание да се захванат за работа и няколко момченца направили от кубчета и други предмети “телефонни жици” и с възторг обявили:”Това е телефонен проводник”.

Импровизирайте най-прости кратки песни от типа:”Днес печем сладкиш за всички добри хора”. Мелодиите не излизат извън пентатоническата скала. И всеки ден се ражда нова песничка.

Веднаж детска учителка зарадвала Рудолф Щайнер с такава история. Тя нямала нищо друго освен дървени кутийки и разноцветни кърпи. От тях успяла, заедно с децата, да построи редица от домове на селска улица. Играейки ролята на гладен пътешественик от далечни краища, тя се разхождала по селската улица, а децата я канели – слагали маса, предлагали и хляб и вода, “приготвени” от въздух. Пътешественикът хвалел храната и сърдечно благодарял на децата. Децата много обикнали тази игра и често я молили да я повтарят.

Из книгата „Възпитание към свобода” – Франс Карлгрин

Превод от руски: Г. Трифонова

2018-07-30T00:04:34+00:00