Какво представлява Валдорфската педагогика? (I част)

Човек, незапознат в дълбочина с основните принципи на различните педагогики, трудно може да се ориентира и намери съществените различия между тях. Както в традиционната педагогика, така и при Монтесори,  Френе, или Щайнер се говори напр. за индивидуален подход, за интерактивно обучение, за умения, за работа с родителите.  За да разбере съществените разлики дори при тези общи неща, човек би трябвало да се запознае по-сериозно със същностните  характеристики на различните педагогики. Защото те несъмнено са различни, не алтернативни. Алтернативността предполага противопоставяне, а в съвременното общество е важно да има условия  за свобода в образованието, което е залог и повеля на бъдещето.

Основната характеристика на педагогиката, създадена от Рудолф Щайнер, е че в центъра на възпитанието и обучението стои човекът. Не учебното съдържание, което трябва да се преподава, не представите на възрастните за „трябва и не трябва”, не преходните нужди на обществото, а човекът като едно цялостно същество с потенциала, който той носи и който трябва да бъде развит с помощта на педагога по един възможно най-здравословен начин. „Изграждайки  педагогиката и дидактиката върху познанието на човека ”, казва Рудолф Щайнер в една от лекциите си, „ние сме в състояние да прочетем в самото дете учебния план и учебните цели за отделните учебни години. Ние следваме единствено това, което ни дава самото дете. Нашата педагогика е изцяло познание на човека.” Едно повърхностно прочитане на това изказване сигурно би предизвикало бурно възмущение.  Но ако възпитанието и обучението се прави наистина на основата на едно дълбоко и цялостно човекознание, ще бъдат решени много от дълбоките проблеми, в които тъне образованието ни.

Какво става обаче днес? Ограмотяването на децата започва още в детската градина, а в началните класове те вече трябва да боравят със сложни понятия и академични текстове. А това е възрастта, когато в детето се развива фантазията и образното, а не понятийното абстрактно мислене. Какъв е резултатът? Притиснати от обстоятелствата, децата наизустяват обикновено нещата механично, възпроизвеждат ги, но не могат да се свържат с тях, да ги разберат, да развият интерес. Защо да ги обвиняваме после, че са апатични, че нямат интерес към училището, че не могат да помнят, да мислят или че нямат чувства? Неправилното възпитание и обучение може да убие много ценни заложби в човека, да го обърка и да предизвика дори заболявания в по-късна възраст, за които медицината няма обяснения.

Един друг пример: Във времето на високите технологии се смята, че е нормално детето да борави с компютър още в най-ранна възраст. И повечето деца „се застопоряват” още на 3-4-5-годишна възраст пред компютъра и/или телевизора и прекарват дневно часове наред там, вместо да се движат, да играят, да помагат в домакинството. И после се чудим защо много младежи са пасивни, отчуждени от семейството и обществото, необяснимо агресивни или с нетипични за възрастта им здравословни проблеми. Никой не отрича тенденциите в развитието на човечеството, но при едно истинско познание на човешкото развитие обучението в компютърни умения би започнало едва към 12-тата година на детето.

автор: Величка Йорданова

2018-07-29T23:35:54+00:00