Какво представлява Валдорфската педагогика? (II част)

Ако гледаме на всяко едно дете като на едно уникално човешко същество, ако се опитваме да разберем какво носи то и какво му е потребно, за да разгърне неповторимите си индивидуални заложби по един възможно най-добър начин и му помогнем това да стане, не само ще формираме жизне- и дееспособни граждани, но и едно общество според естествените закони на развитието. Явно това е задача за бъдещето, но неговите основи се създават в настоящето. И сигурно много от сериозните проблеми могат да бъдат решени и предотвратени, ако се преосмисли  познанието за човека и отношението към него. На практика, не само теоретично.

Работещите възпитатели и учители във валдорфските детски градини и училища знаят, че на училище ходи целият човек, не само главата му, и помагат за разгръщането на воля, чувства и мисли според особеностите на съответната възраст. Малкото дете не трябва да се натоварва интелектуално по абстрактен начин, особено преди смяната на зъбите. В тази възраст не трябва да му се казва, а да му се показва, тъй като тогава то учи чрез пример и подражание, чрез действие, под формата на игра. Аритметичните действия и таблицата за умножение например се учат не умозрително, а чрез ритмични движения. Буквите се учат не чрез свързване на чертички и ченгелчета, които за малките са непонятни абстрактни знаци, а като се разказват приказки, в които се срещат много думи с дадената буква. След това се рисуват сцени от приказката и буквата разкрива постепенно от образа. Така детето се свързва цялостно, по един интересен и жив начин, а не абстрактно-механично с това, което учи.

В Педагогиката Щайнер изкуството не присъства като някакъв отделен самоцелен предмет, а е част от цялостното обучение и присъства във всички предмети. Така през цялото време се възпитават и чувствата, които в традиционната педагогика обикновено се игнорират. Причинно-следственото абстрактно мислене започва да се развива след 5-ти клас, когато в детето вече са налице силите, необходими за това. И това мислене също се извежда и възпитава чрез действия, опитности и преживявания, а не абстрактно-механично. Така винаги – с един или друг акцент – в процеса на обучение се включва целият човек. По този начин се формират хармонични, себеуверени, творчески личности. Не случайно педагогиката на Рудолф Щайнер се нарича изкуство да се възпитава, защото при нея обучението става по пътя на възпитанието.

Важни са не временните резултати, а процесът на развитие и съзряване. В тези училища няма стрес, няма състезателност и борба за оценки от вън. Всяко дете изработва в самото себе си критериите за оценка. Целта е не да се трупат знания и развиват някои отделни умения, а да се формират и развият в пълнота личностните качества на всяка една индивидуалност. А това става не само чрез трупането на интелектуални знания, но и чрез запознаването с и упражняването на различни професии и занаяти. Във валдорфските училища учениците правят напр. малки постройки, засяват и събират жито, от което сами си правят хляб, моделират, коват желязо или мед, учат се на изкуството да се изразяват не само словесно, но и чрез движение, правят театър и различни проекти. Затова валдорфските възпитаници на Запад са предпочитан персонал за работа във всяка една сфера, тъй като те могат да се справят и в най-трудни ситуации и да решават по най-креативен начин сложни казуси.

автор: Величка Йорданова

2018-07-29T23:31:50+00:00