Детето като единен орган на чувствата

Детето възприема и най-неуловимите преживявания на възрастните. Много родители навярно вече са изпитали върху себе си кoлко е трудно понякога да скрият от собственото си дете някакво свое моментно настроение. Даже ако се опитат да стаят раздразнението си, децата тутакси го чувстват и внезапно започват да се държат по-рязко и “неустойчиво” от обичайното. Така един баща, връщайки се в къщи след един крайно неприятен спор, в който се оказал въвлечен не по своя вина, трябвало да мине през стаята, в която креватчето си била неговата тримесечна дъщеря. Обикновено тя се усмихвала, когато татко й се скланял над нея. Този път, отваряйки вратата, той бил изпълнен все още с гняв, макар че се опитвал да скрие кипящата в него ярост и да направи всичко по обичайния начин. Но едва склонил се над нея, тя започнала да плаче.

Известно е, че детето копира това, което вижда около себе си. Разбира се, всеки от нас е наблюдавал малки деца, които намирайки се редом с възрастни, повтарят техните жестове: имат същата походка, по същия начин размахват ръцете, кашлят. В началото подражанието е съвсем безсъзнателно. Но постепенно то става все по-осъзнато и се изразява в играта, когато се възпроизвеждат събития, станали, например в трамвая, в приемната на лекаря, в зоопарка или у дома.

Потребността от подражание е заложена необичайно дълбоко. Ако възрастните възпрепятстват нейното проявление, това може да има опасни последствия. Английският психолог Дж. Е. Хадфилд привежда типичен пример за такъв случай. “Сред моите пациенти има четиринадесетгодишно момче с антисоциално поведение: В училище, сред другите деца, той се държи жестоко и има чести пристъпи на плач. Поведението на детето е станало такова поради постоянните забрани да прави това, което особено много му се е искало; но най-главното – на него му забранявали да прави това, което правели неговите родители. Майката на момчето принадлежала към типа родители, които можем да наречем “булдог” и не търпяла непослушание. Детето приличало на нея. Понеже на него самият не му било леко да се откаже от намисленото, в семейството постоянно царяла война и възбуда. Например веднаж, садейки цветя, майката забранила на момчето да се приближава до лехите. То се възпротивило и било набито. В резултат на подобни случки то намразило майка си, а след това и всички окръжаващи. Как лесно би могло да се избегне всичко това, ако тя му разрешавала да поработи заедно с нея: нужно било само да му покаже как да копае без да нанася вреда на растенията. Всъщност момчето искало само да прави това, което правела майката – да й подражава”.
Хадфилд придава огромно значение на подражаието: “Отклоненията от нормата възникват преди всичко затова, че децата подражават на отрицателния пример на своите родители. У високомерни родители израстват високомерни деца”.

Подражанието за детето е като дишането: впечатленията от възприятията са вдишване, подражанието – издишване.

Из книгата „Възпитание към свобода” – Франс Карлгрин

Превод от руски: Г. Трифонова

2018-07-29T23:28:55+00:00